Критик Бг
Преди два месеца
Пътуване с БДЖ: Разглеждам разписанията на влаковете от Димитровград до Варна и с удоволствие откривам влак в 14:15. Същински лукс – точен час, перфектно време. Идеално, нали?
Преди три дни
С поглед, изпълнен с надежда, пак проверявам разписанието. О, не! Влакът в 14:15 е изчезнал от картата на реалността. Викам си, добре, ще хвана друг влак – няма да се отчайвам. Една малка промяна няма да ме спре.
На касата
Два билета първа класа до Варна, моля!Разбира се, но ще трябва да се прекачите в Стара Загора, а и влакът до там понякога закъснява – информира ме касиерката.Няма проблем. Дайте ми билетите от Стара Загора до Варна – първа класа, разбира се.
В Стара Загора
Денят на пътуването е тук. С моето дете сме на гарата и чакаме влака в 10:01. Хоп, 15 минути закъснение. Не е чак толкова лошо, мисля си, поне не са два часа. Влакът най-накрая пристига. Сядаме в първа класа и… о, изненада!
Във влака
Купето е толкова “луксозно”, че направо пропадам със седалката. Може би е масажен стол? Уви, не. Просто счупена седалка. В купето е истинска сауна – 35 градуса отвън, 40 вътре. Попитах другите пътници:
Някой болен ли е, че парното е включено? Не, просто няма климатик – отговарят те.
Проблеми с прозореца
Решавам да отворя прозореца за малко свеж въздух. След няколко усилия успявам, но прозорецът се затваря сам. Мисля си: “БДЖ са намерили нов начин за енергоспестяване – да се проветряваме с чист въздух.”
Технологични предизвикателства
Детето ми се поти и решавам да го залъжа с YouTube. Батерията на телефона ми обаче пада. Оглеждам се за контакт – няма. Модерна работа, сигурно е безжично зареждане. Включвам Bluetooth – нищо. Явно тази опция е забравена.
Пристигаме във Варна
След четири часа мъки, свалени 2 килограма и малко нерви, пристигаме във Варна с 20 минути закъснение. Благодарим на БДЖ за ВИП преживяването.
Във Варна – ииху!
Вече сме във Варна, ииху! Сега трябва да се запътим към нашата квартира. Излизаме с два куфара и решаваме за един километър да вземем такси. Няма проблем – таксита има пред гарата. Посреща ни шофьорът и ни пита:
За къде сте? Казвам му улицата. Разбира се, той няма как да я знае в такъв голям град, но казва, че ще я намерим
В таксито
Отваря багажника… ама няма място от празни бутилки от безалкохолни и, може би, бири. (Не съм сигурен.) Избутва всички бутилки и едва намира място за багажа. Викам си, добре, късмет. Отварям задната врата и хммм, малък проблем. Страната зад шофьора е пълна с някакъв багаж, стари дрехи и какви ли не други неща (не съм проверявал какви са). Едвам се наместих с моето дете.
Майната му, на почивка сме – казвам си.
Шофьорът се качва и опитва да запали колата… но, малък проблем – не ще да запали. Но нали сме си късметлии, на десетия опит запали. Следва да намерим улицата, като си отваря Google на телефона. Първи опит… праща го в Бургас. На втория опит се справи и всичко бе точно.
И така, нашето “ВИП” пътуване с БДЖ и такси приключи с весела нотка. Благодарим на всички, които направиха това приключение незабравимо. Съветвам ви да си купите билети за първа класа – защото във втора класа явно не се пътува нормално.
